Все повече деца растат с достъп до цялата информация в света, но без думи за това, което чувстват

Той е на 8 години.

Умен.
Любопитен.
Усмихнат.

Говорим си за училище.
За приятели.
За любимите му игри.

После го питам:

„Как се чувстваш напоследък?“

Той свива рамене.

„Не знам.“

След малко ми разказва как понякога се ядосва много.

Как му се плаче.

Как се страхува да не сгреши.

Но за нито едно от тези чувства няма име.

И си давам сметка колко често виждам това в кабинета.

Все повече деца растат с достъп до цялата информация в света.

Но без думи за това, което чувстват.

Защо децата все по-трудно изразяват емоциите си?

Днешните деца растат в свят, който е по-бърз, по-шумен и по-претоварващ от всякога.

Те получават огромно количество информация още от ранна възраст.

Но рядко някой ги учи какво да правят със страха.

Как да разбират тъгата.

Как да управляват гнева.

Как да се успокояват, когато светът около тях стане твърде шумен.

И тогава чувствата започват да говорят вместо думите.

Как емоциите се превръщат в поведение?

Много родители идват при мен със сходни притеснения:

• „Избухва за най-малкото.“
• „Плаче за дребни неща.“
• „Затваря се в себе си.“
• „Не вярва в себе си.“
• „Постоянно се тревожи.“

В повечето случаи това не е лошо поведение.

Това е емоция, която детето все още не знае как да разпознае и изрази.

Когато няма думи за това, което се случва вътре в него, то започва да го показва чрез поведението си.

Защо емоционалната интелигентност е толкова важна?

Когато едно дете умее да разпознава чувствата си, то много по-лесно:

• се успокоява;
• решава конфликти;
• създава приятелства;
• вярва в себе си;
• се справя с трудностите.

Това не са умения само за детството.

Това са умения за живота.

Как можем да помогнем?

Първата стъпка е да започнем разговорите за емоциите по-рано.

Не когато детето вече плаче.

Не когато вече е избухнало.

А когато е спокойно и готово да учи.

Именно затова създадох „Героите на емоциите“.

Не просто като книга.

А като инструмент, който да помогне на децата да разбират по-добре себе си.

Защото вярвам, че когато едно дете разбере какво се случва вътре в него, светът около него също започва да изглежда по-различен.

За финал

Не можем да предпазим децата от всички трудни емоции.

Но можем да ги научим как да преминават през тях.

Защото силното дете не е това, което никога не изпитва страх, тъга или гняв.

Силното дете е това, което знае какво да прави с тях.

💛

Ако искате да разгледате „Героите на емоциите“, можете да ги откриете в секция „Продукти“ на сайта.

— Психолог Джулия Божидарова
Детска и семейна психология